В. Македония е най-влиятелният български вестник през Възраждането
На днешния ден през 1866 година Петко Рачов Славейков основава вестник " Македония " в Цариград. Той излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 година. С тиража си от 3600 броя е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник през Възраждането. Негов основен редактор е Петко Р. Славейков.
Вестникът е учреден от Славейков и съдружника му караманлията (турскоезично население, което изповядва гръцко източно православие) Йоаким Каръягдъ. Той се печата в едноименната печатница " Македония ", закупена в 1866 година от Славейков. Тя употребява инвентара на печатницата на " Цариградски вестник " - български седмичник, излизал в Цариград от 1848 до 1862 г., едно от най-сериозните издания на български език от възрожденския щемпел, учредено от Иван Богоров след прекъсването на " Български орел " (оригинално име " Бѫлгарскый орелъ " ) - първият български информационен и общообразователен вестник.
Вестник " Македония " излиза седмично, а в четвъртата годишнина известно време и два пъти седмично. Той постоянно излиза с притурски като „ Малкият лист на Македония “ („ Малка Македония “).
Авторите подменят подзаглавието на вестника няколко пъти – " Вестник политический и филологический. Ще излязва всяка събота. Ред. П. Р. Славейков ", " Вестник за народа ", " Лист за политика, книжевност и търговия " и други. Мотото е " Твърде неприятно нещо да ся поместя някои от началата си, когато са прави! Ако не върви напред, а то най-малко обратно да не върви, би трябвало да бъде високата аксиома на разумността. "
Сред главните сътрудници на вестника виждаме имената на Гаврил Кръстевич (по-касно основен шеф на Източна Румелия - от 1884-а до Съединието през 1885 г.), Марин Дринов, Тодор Икономов, Тодор Шишков, Захари Княжевски, Кузман Шапкарев, Светослав Миларов, Никола Пърманов, Стефан Бобчев.
Вестникът носи заглавието " Македония ", защото задачата му е: " да приведе в схващане заблудените в тази страна гъркомани " . Затова Славейков печата и текстове на македонски приказва с гръцки букви, само познатите на доста македонски българи.
Вестникът взима интензивно присъединяване и в битката за независима църква и за одобряване на българското обучение. Той стои на радикални позиции - за цялостно разкъсване с Цариградската партриаршия и основаване на независима, демократично устроена, българска черква. Най-важните публикации по църковния въпрос се печатат и на гръцки. Позициите на създателите му по просветния въпрос също са крайни - вестникът отхвърля изрично плана на Митхад паша за обединение на българските и турските учебни заведения и се стреми към одобряване на българската просвета в Македония и Тракия срещу ширещата се гъркомания.
В редица публикации в. " Македония " пази появяващото се женско обучение, женските сдружения и равенството на дамите. Разглеждат се и стопански въпроси, като вестникът се застъпва за рационализация на селското стопанство и развиване на земеделското обучение. Той отразява и политиката на европейските страни.
Вътрешнополитическата линия на вестника е оптимално радикална в изискванията на османската столица. В редица дописки се разказва неприятното състояние на българите, подложени на произвола на османската администрация. Изказва се срещу туркофилите и даже препечатва някои публикации от вестник " Свобода " на Любен Каравелов.
Вестникът е спиран пет пъти от управляващите. През юли 1872 година поради публикацията " Двете касти и управляващи " на Светослав Миларов (български публицист, историк и журналист, помощник и съредактор на Славейков) по заповед на Митхад паша вестникът е спрян, а Славейков затворен за един месец. След арестуването му печатницата е иззета и разпродадена от кредиторите.
Вестникът е учреден от Славейков и съдружника му караманлията (турскоезично население, което изповядва гръцко източно православие) Йоаким Каръягдъ. Той се печата в едноименната печатница " Македония ", закупена в 1866 година от Славейков. Тя употребява инвентара на печатницата на " Цариградски вестник " - български седмичник, излизал в Цариград от 1848 до 1862 г., едно от най-сериозните издания на български език от възрожденския щемпел, учредено от Иван Богоров след прекъсването на " Български орел " (оригинално име " Бѫлгарскый орелъ " ) - първият български информационен и общообразователен вестник.
Вестник " Македония " излиза седмично, а в четвъртата годишнина известно време и два пъти седмично. Той постоянно излиза с притурски като „ Малкият лист на Македония “ („ Малка Македония “).
Авторите подменят подзаглавието на вестника няколко пъти – " Вестник политический и филологический. Ще излязва всяка събота. Ред. П. Р. Славейков ", " Вестник за народа ", " Лист за политика, книжевност и търговия " и други. Мотото е " Твърде неприятно нещо да ся поместя някои от началата си, когато са прави! Ако не върви напред, а то най-малко обратно да не върви, би трябвало да бъде високата аксиома на разумността. "
Сред главните сътрудници на вестника виждаме имената на Гаврил Кръстевич (по-касно основен шеф на Източна Румелия - от 1884-а до Съединието през 1885 г.), Марин Дринов, Тодор Икономов, Тодор Шишков, Захари Княжевски, Кузман Шапкарев, Светослав Миларов, Никола Пърманов, Стефан Бобчев.
Вестникът носи заглавието " Македония ", защото задачата му е: " да приведе в схващане заблудените в тази страна гъркомани " . Затова Славейков печата и текстове на македонски приказва с гръцки букви, само познатите на доста македонски българи.
Вестникът взима интензивно присъединяване и в битката за независима църква и за одобряване на българското обучение. Той стои на радикални позиции - за цялостно разкъсване с Цариградската партриаршия и основаване на независима, демократично устроена, българска черква. Най-важните публикации по църковния въпрос се печатат и на гръцки. Позициите на създателите му по просветния въпрос също са крайни - вестникът отхвърля изрично плана на Митхад паша за обединение на българските и турските учебни заведения и се стреми към одобряване на българската просвета в Македония и Тракия срещу ширещата се гъркомания.
В редица публикации в. " Македония " пази появяващото се женско обучение, женските сдружения и равенството на дамите. Разглеждат се и стопански въпроси, като вестникът се застъпва за рационализация на селското стопанство и развиване на земеделското обучение. Той отразява и политиката на европейските страни.
Вътрешнополитическата линия на вестника е оптимално радикална в изискванията на османската столица. В редица дописки се разказва неприятното състояние на българите, подложени на произвола на османската администрация. Изказва се срещу туркофилите и даже препечатва някои публикации от вестник " Свобода " на Любен Каравелов.
Вестникът е спиран пет пъти от управляващите. През юли 1872 година поради публикацията " Двете касти и управляващи " на Светослав Миларов (български публицист, историк и журналист, помощник и съредактор на Славейков) по заповед на Митхад паша вестникът е спрян, а Славейков затворен за един месец. След арестуването му печатницата е иззета и разпродадена от кредиторите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ